ЧАСТ ПЪРВА

ИСТОРИЯТА НА БУРГАСКОТО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО

“САМОСЪЗНАНИЕ” 

от 1905 г. до 1944 г.

НАЙ-ИЗВЕСТНОТО И НАЙ-АВТОРИТЕТНОТО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО В БУРГАС И БЪЛГАРИЯ

Основано на 04 март 1905 г.

Просъщесвувало до 31 октомври 1944 г.

Възстановено на 23 юни 1994 г.

1.КРАТЪК ОБЗОР НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ

        В годините след освобождението от турското робство в България почти не се забелязва проява на обществен живот от страна на жените. За малко повече от един век днес ние сме сериозен двигател на съвременния културен, политически и икономически живот в България. Доста странно, но факт, който през годините сме извоювали.

През 1890 г. в България има около 27 % грамотност на градското население. Народното събрание през 1891 г. гласува Закон за народното образование, който увеличава продължителността на основното обучение от 2 на 6 години, като го прави задължително.

По онова време процентът на образованите български жени е изключително нисък. Това дава отражение върху тяхните права, а от там и върху тяхната реализация в живота – те нямат права, а имат много отговорни задължения само в семейството си като съпруги, майки и домакини. За друга „реализация” на българката не може и да се говори. По-напредналите жени осъзнават, че те трябва да участват активно в развитието на обществото и че не трябва да стоят настрани от обществения живот. Така през 1900 г. започва подготовката за учредяването на Българския женски съюз, като основаването му е през 1901 г. Бургазлийката Жени Патева е в неговия Управителен съвет и е главен редактор на в. „Женски глас”. Българският женски съюз (БЖС) от своя страна започва работа с по-будните жени в България, като целта е да защитава правата на жените и децата. Член 7 от Устава на БЖС гласи, че „съюзът ще действа за изравняване на гражданските и политическите права на двата пола”.

По онова време българската жена не е допускана до избирателните процедури. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони, на практика не съществуват въпросите за правата на жените.

На 18.12.1898 г. Народното събрание гласува и друг закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват професията си. Започва сериозна борба от страна на жените да им се даде възможност да учат във висшето училище, да имат избирателни права, както и да се възстановят правата на омъжените учителки да преподават.

Учителката от с. Градец Жени Патева, дълбоко възмутена от узаконената неправда към омъжените учителки, реагира остро и адекватно със своето първо „ОТВОРЕНО ПИСМО” до всички учителки в Княжество България. Така започва обществената дейност на най-заслужилата жена на Бургас и България - Жени Божилова Патева.

Поради липса на други интелектуални професии, учителската професия в началото на миналия век става синоним на българската интелигенция. Обществото е особено критично към учителите – те подготвят бъдещето на българската нация. Те трябва да бъдат с безупречен морал, всяка тяхна дори и незначителна постъпка е сурово осъждана от бдителната в това отношение общественост. Освен това българите очакват от своите учители доближаване до нормите на западноевропейската цивилизация, което учителите да предават на тяхните деца.

БЖС се утвърждава като надкласова, надпартийна феминистична организация   През есента на 1906 г. БЖС става член на Международния женски съюз и на Съюза за избирателни права на жените. Появяват се материали, които защитават правото на българката да е политически представена. Особено активна е Жени Божилова-Патева. В статиите си "Към самоопределение" и "Женското движение и Българския женски съюз" тя посочва две причини за необходимостта от равноправие:

1) Справедливостта - жените се подчиняват на законите и съответно имат естественото право да участват в тяхното изработване;

2) Самоосъзнаването на жената като независим субект.

 Движението за избирателни права на жените получава импулс от появата в. "Равноправие". Положени са основите на Съюза на напредничавите жени, преименуван по-късно на Съюз "Равноправие". През 1909 г. той изпраща петиция до ХІV Общо Народно Събръние. Повод за нея са обсъжданите промени в избирателния закон. Тази петиция дава насоката, в която се развива движението за избирателни права през следващите три години, а именно - искания до законодателния орган за тълкуване текстовете на Търновската конституция и законите, гарантиращи политическите права на жените. Т.е. стига се да разсъждението дали жените са включени в категорията "граждани". Новото сдружение в своя устав си поставя за цел "извоюване на граждански и политически права на жените". Българският женски съюз и Съюз „Равноправие” си поставят една и съща цел - да се постигне политическо равноправие на жената. Необходимостта от политическо представителство на жените в управлението на държавата двете организации обосновават на първо място със справедливостта.

"Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права", заявява Жени Божилова-Патева. Своето обществено място българските феминистки определят като близко до робското, а каузата си обосновават с общото движение за демокрация. След като "носи тегобите наравно с мъжа" и се подчинява на законите, жената има право на участие в тяхното изготвяне. Мястото на жената не е само в къщи като домакиня и майка, животът е принудил българката да излезе от дома и да работи наравно с мъжа – „тя вече е загубила сигурността на патриархалния свят и се нуждае от защита на своите човешки права срещу дискриминацията в обществото”.

Още повече, че са налице "обществени ползи от участието на жените в политическия живот". С примери от общата история двата женски съюза изтъкват, че жените могат да бъдат добри държавници. Избирателните си права те обосновават със своята роля в освободителното движение - като воеводки и четнички. Те уверяват, че с участието си ще променят политическия и обществения живот, като представят и международния опит - там, където жените са допуснати до избори, нравите са станали по-меки, а редица проблеми - като тези с хазарта, алкохолизма и проституцията са намерили задоволителни решения.

Даването на избирателни права и участието на жените в политиката, според ръководителките на женското движение, ще повиши културата на българката. Тя ще може да възпитава своите деца на граждански добродетели и същевременно ще си помогне сама в борбата срещу дискриминационните закони и традиции.

Щом като българката е призната за гражданин по отношение на Наказателния закон и правото на сдружаване, то тя трябва да бъде призната за такъв и по въпроса за избирателните права, казват те..

Споделяйки тази обща цел, БЖС и Съюз "Равноправие" се различават най-вече по степента на ангажираност. Разликите са по отношение дебата на Закона за народната просвета от 1909 г., даващ право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства. Докато БЖС подкрепя закона, то Съюз "Равноправие" го заклеймява като дискриминационен, защото жените не могат да участват в избора. Също така и поради неравноправното третиране по отношение на образователния ценз – за да участват в избора, от жените се изисква да имат средно образование, докато от мъжете - само да бъдат грамотни.

В. "Женски глас" се занимава предимно с коментари на проблемите от живота на българката - битови, семейни, трудови, здравни. Колкото до дискутирането на въпроса за извоюване на избирателни права - най-често се отбелязват успехите на движението в чужбина.  Активизиране на БЖС настъпва през пролетта на 1911 г. То е свързано със свикването на V Велико Народно Събрание. В своята молба до великите депутати, БЖС иска прецизиране на чл. 60 от Конституцията. Официалната теза на организацията е, че основният закон по отношение на избирателните права на българката е противоконституционен.

По-различно е становището на Жени Божилова Патева, която през 1910 г. напуска редакцията на в. "Женски глас" и започва да издава от Бургас списание "Гражданка". Според нея конституцията, с неспоменаването на гражданките наред с гражданите, забранява женския вот.

Като цяло мъжката общественост остава незаинтересована от исканията на женските организации. В своя първи етап движението за избирателни права на българката не получава обществена популярност. То си остава дело на деятелките на женското движение в България, които са предимно интелектуалки. Към него не проявяват интерес повечето от българските жени. В първите години на ХХ в. пред жените у нас стоят много по-непосредствени проблеми - за мястото им в семейството, професионалната реализация, образованието и свързаните с тях дискриминационни закони.

Движението за правата на жените в България е под силното европейско влияние и следва общия "световен" ход. То протича успоредно с борбата на българката за равнопоставеност в сферата на образованието и труда. В 1898 г. гимназиалното образование за момчета и момичета е изравнено като продължителност, а през 1901 г. във Висшето училище е допусната първата жена - като слушател. В 1905 г. Народното събрание приема Закон за защита на женския и детския труд, ограничаващ дискриминацията по отношение на заплащането и условията на труд. В началото на ХХ столетие жените получават достъп до редица професии, традиционно запазени за мъжката част - като адвокат, лекар, инженер и др. Всички тези успехи повишават самочувствието на българката и тя поставя вече открито въпроса за своите политически права.

През 1932 г. излиза главният труд на Жени Патева „Светлина по пътя на жената” с подзаглавие „Писма до моята сестра”. В книгата тя прави равносметка за 30 годишното сътрудничество на българското и международното женско движение – на постигнатото и на предстоящото и на практическия опит и теоретичните разсъждения. Жени Патева дава задоволителен резултат на това сътрудничество – работата на жените не е била напразна: „Жената на Изтока сваля фереджето от лицето си, символът на женското пленничество и ограничение. В цял свят жената навлиза в широкия живот. Днес тя е навсякъде: по улиците и площадите, в работилниците и магазините, в институтите и службите, на събрания и в парламенти, в науката и изкуството, в литературата и в обществения живот – всъщност къде не е тя? Няма ограничения за нейната свобода. Чрез тази свобода жената показва на целия свят, че има способности и талант, тя е една „нова жена”. В тази си роля жената обаче взема участие и във всички отрицателни страни на модерния живот – много безсмислици и несправедливости не биха били възможни без участието на жените”.

Жени Патева казва: „Семейството е като клепач, през който гледа обществото и като сърце, чрез което то чувства пулса на живота. Кризата, която преживява нашето модерно общество, е криза на семейството”. Модното обезценяване на семейството „е най-голямото заблуждение на настоящото време”. Семейството не трябва да представлява само външна форма на съвместния живот на хората, а трябва да бъде функционален възпитател на по-добри хора. „Образовано общество може да има само чрез образовани майки”. Жените трябва да се образоват не за да стане „нещо от тях, а за да бъде подсилено тяхното здраво и хармонично физично и духовно развитие”. „Образованата жена е най-стабилният лост за повдигане на обществото”.

Жени Патева посещава западноевропейски родилни домове и изследва социалните причини за преждевременните раждания и абортите. Помощните мерки за жената като професионално образование, отпуск по майчинство и др. са недостатъчни, защото те не решават основния проблем за майчинството. Жената трябва да извършва такава работа, която не е в противоречие с истинската й природа. По това време в Германия и Франция работят около 60 % от жените. В селскостопанска България има „същата тенденция”. За да не се допуснат от самото начало грешки, Жени Патева иска женските професии да отговарят на следните критерии:

1. Работа, която стимулира и запазва живота.

2. Работата да не ограничава ролята й като жена и майка.

3. Работата да отговаря на общото културно равнище на живот на страната и по възможност да го повишава.

Според тези критерии жената трябва да се изявява в:

1. Домашната работа и възпитаването на децата.

2. Домашната промишленост, освен нормалните домакински задължения.

3. Трудовата дейност, която да не оказва вредно влияние върху жената.

4. Подкрепа на труда на съпрузите, бащите и др.

5. Работа в областта на образованието, възпитанието, социалните грижи и здравеопазването.

6. Работа в областта на литературата, изкуството и книгоиздаването.

Най-важните политически искания на застъпничките за правата на жените, най-вече избирателното право, са постигнати. След Втората Световна война общественият фокус се измества отново върху семейството и майчинството, необходимо е да се обслужват завърналите се от войната мъже с разбитите им илюзии, необходимо е наваксване на отрицателния ръст на раждаемостта, както и отново се обръща внимание на семейството като основна единица на обществото.

След 60-те години на миналия век в много страни се извършват промени в семейното и бракоразводното право. Частично е премахната дискриминацията и нееднаквото отношение към съпругите, идващо от буржоазната или християнска традиция. В Германия например, това се изразява и в имената (при женитбата може да се приеме името на мъжа, или да се запази семейното име), мъжът и жената могат равноправно да работят една и съща професия, премахва се стереотипа за "домакинята", бракоразводното право (принципа на вина се премахва и се установява изравняване на издръжката за жената) и правото на издръжка (благото на детето е водещо).

Днес защитничките на правата на жените се опитват да зачитат многообразието от феминистки идеи, които се обособяват от културните традиции, както и от различните социално-икономически и политически условия в отделните страни. Все по-силни стават международните мрежи за съвместна работа. Глобалната икономическа криза и проблемите на околната среда са важни теми днес, чрез техните допирни точки за човешките права, международното женско движение би получило нов тласък.

Важна сфера със задачи на днешното женско движение е установяването на правата на жените като важна съставна част от универсално валидните права на човека в актуалното международно право. Правата на жените трябва да стоят над религиозните и културни традиции на отделните страни. Освен това трябва да се наложат международни средства за санкции срещу държави, които не зачитат правата на жените. Първи стъпки в тази посока представляват "Споразумението за пренахване на всякаква форма на дискриминация над жената", в което за първи път се предлагат клаузи против дискриминацията и програма за премахване на дискриминацията спрямо жената. При Световната конференция за правата на човека през 1993 година във Виена за първи път насилието срещу жени се обявява за нарушаване на правата на човека. 

В заключителния протокол от Четвъртата Световна конференция на жените на Обединените Нации в Пекин през 1995 е посочено: "Правата на жените са права на човека"! Декларацията от Пекин служи за основа в работата на много женски движения от целия свят, когато отправят исканията си към съответното правителство за промени в почти всички обществени сфери.

Освен това се определят конкретни размери на санкции. През 1999 година е подписан "Факултативният протокол" към "Споразумението за пренахване на всякаква форма на дискриминация над жената", който прави възможни индивидуалните жалби. Това означава, че жена, която е дискриминирана в своята страна, може да се обърне към най-висшата комисия в тази сфера - Комисията по проблемите на жените към ООН. Военният трибунал в Хага също представлява важна стъпка по отношение на правата на жените. Това е първият съд, който определя сексуалното насилие над жени по време на въоръжени конфликти като престъпление срещу човечеството.

годишен отпуск в Кодекса на труда е 20 дни за всички. Има един член в който за две деца се отпускат плюс 2 дни, но условието е да има сключен колективен договор (на практика тези дни не се използват, защото в повечето организации няма сключен КТД). Друг платен годишен отпуск е допълнителният, размерът на който се определя от всеки работодател. Според мен това е нещо, което е наложително да се осмисли и да се разреши на българските жени, ето няколко примери:

- През лятото детските градини са във ваканция по един месец, вместо детето да отива в сборни групи и да свиква с нови условия е много по-удачно да ползва ваканция, като се даде възможност на майката да гледа детето си през това време. Това ще бъде полезно и за връзката между майка –дете, която е редно непрекъснато да се доизгражда.

- Всяка майка се грижи за детето си, и често се налага да взема отпуск, за да заведе детето на лекар, да го придружава по различни поводи в различни институции, когато тръгва на детска градина и на училище трябва да се набавят куп документи, които изискват време и уреждане, когато детето кандидатства отново трябва да бъде съпроводено и да му се помага за уреждането и администрирането на документите. Това са само една част от проблемите възникващи всеки ден.

          2. На работещите майки с деца от 0 до 8 години (това е периода на ранното детство до втори клас) да бъде намалено работното време поне с 1 час.

Това ще помогне на майките да отделят повече време за децата, когато точно имат нужда от това. Ето и пример за това:

Всяка майка завежда малкото дете в градина, първокласника на училище и т.н. Закъснява за работа и всички винаги я гледат с неодобрение. Вечер се налага детето да бъде взето,и майката моли да излезе по-рано,колегите отново гледат с неодобрение и това започва да ги дразни,започват подмятания пред шефа и други неудобства за работещата жена, която се стреми да „носи две дини под една мишница”. Друго е, когато това нещо е регламентирано със закон и влезе в Кодекса на труда.

В наши дни жената не е само домакиня, а е майка и работеща жена. В миналото мъжът не е разбирал какво всъщност представлява "работата" на жената. Тя трябва да бъде силна, за да изпълнява многобройните си задължения, но в същото време трябва да бъде нежна и грижовна. Жените и днес продължават да изпълняват традиционно предписаните им "задължения", като прибавят и още едно - това да подпомагат икономически семействата си. Финансовото положение е основа за добрия климат в едно семейство. Бедността и предизвиканите от нея други проблеми се отразява много зле върху едно дете – нарушава се целостта на детския му свят. Всичко това води до криминални деяния при децата.

Проблемите, свързани с жените и децата са част от живота на всяка жена. Редно е някои неща да се променят в защита на правата на работещите майки и да се заложат в Кодекса на труда и вярвам, че ще срещна подкрепа в лицето на много жени”.

"Ако не успееш да възпиташ децата си добре, каквото и друго да направиш през живота си, няма да има такова значение" - казва Жаклин Кенеди.